връцнел

Речник на българския език

1. връцнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връцнел е производна форма на връцна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. връцнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

връцнел е производна форма на връцна се (мин. деят. несв. прич. м. р.).