връцкало

Речник на българския език

1. връцкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връцкало е производна форма на връцкам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. връцкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връцкало е производна форма на връцкам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. връцкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

връцкало е производна форма на връцкам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. връцкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

връцкало е производна форма на връцкам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).