връцкали

Речник на българския език

1. връцкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

връцкали е производна форма на връцкам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. връцкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

връцкали е производна форма на връцкам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. връцкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

връцкали е производна форма на връцкам се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. връцкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

връцкали е производна форма на връцкам се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).