връцкал

Речник на българския език

1. връцкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връцкал е производна форма на връцкам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. връцкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връцкал е производна форма на връцкам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. връцкал — мин. деят. св. прич. м. р.

връцкал е производна форма на връцкам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. връцкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

връцкал е производна форма на връцкам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).