връцвало

Речник на българския език

1. връцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връцвало е производна форма на връцвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. връцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връцвало е производна форма на връцвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. връцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

връцвало е производна форма на връцвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. връцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

връцвало е производна форма на връцвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).