връцвала

Речник на българския език

1. връцвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

връцвала е производна форма на връцвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. връцвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

връцвала е производна форма на връцвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. връцвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

връцвала е производна форма на връцвам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. връцвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

връцвала е производна форма на връцвам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).