връцвал

Речник на българския език

1. връцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връцвал е производна форма на връцвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. връцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връцвал е производна форма на връцвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. връцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

връцвал е производна форма на връцвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. връцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

връцвал е производна форма на връцвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).