връцва

Речник на българския език

1. връцва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

връцва е производна форма на връцвам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. връцва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

връцва е производна форма на връцвам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. връцва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

връцва е производна форма на връцвам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).