връхлитаха

Речник на българския език

1. връхлитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

връхлитаха е производна форма на връхлитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. връхлитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

връхлитаха е производна форма на връхлитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).