връхлитало

Речник на българския език

1. връхлитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връхлитало е производна форма на връхлитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. връхлитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връхлитало е производна форма на връхлитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. връхлитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

връхлитало е производна форма на връхлитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. връхлитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

връхлитало е производна форма на връхлитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).