връхлетяло си

Речник на българския език

1. връхлетяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

връхлетяло си е производна форма на връхлетя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. връхлетяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

връхлетяло си е производна форма на връхлетя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. връхлетяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

връхлетяло си е производна форма на връхлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).