връхлетяло

Речник на българския език

1. връхлетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връхлетяло е производна форма на връхлетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. връхлетяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връхлетяло е производна форма на връхлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. връхлетяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

връхлетяло е производна форма на връхлетя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. връхлетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

връхлетяло е производна форма на връхлетя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).