връхлетяла

Речник на българския език

1. връхлетяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

връхлетяла е производна форма на връхлетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. връхлетяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

връхлетяла е производна форма на връхлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. връхлетяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

връхлетяла е производна форма на връхлетя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. връхлетяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

връхлетяла е производна форма на връхлетя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).