връхлетявал си

Речник на българския език

1. връхлетявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

връхлетявал си е производна форма на връхлетявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. връхлетявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

връхлетявал си е производна форма на връхлетявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. връхлетявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

връхлетявал си е производна форма на връхлетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).