връхлетявало

Речник на българския език

1. връхлетявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връхлетявало е производна форма на връхлетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. връхлетявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връхлетявало е производна форма на връхлетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. връхлетявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

връхлетявало е производна форма на връхлетявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. връхлетявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

връхлетявало е производна форма на връхлетявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).