връхлетявала

Речник на българския език

1. връхлетявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

връхлетявала е производна форма на връхлетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. връхлетявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

връхлетявала е производна форма на връхлетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. връхлетявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

връхлетявала е производна форма на връхлетявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. връхлетявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

връхлетявала е производна форма на връхлетявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).