връхлетеше

Речник на българския език

1. връхлетеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

връхлетеше е производна форма на връхлетя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. връхлетеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

връхлетеше е производна форма на връхлетя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).