врътнал

Речник на българския език

1. врътнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

врътнал е производна форма на врътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. врътнал — мин. деят. св. прич. м. р.

врътнал е производна форма на врътна (мин. деят. св. прич. м. р.).