връткаха

Речник на българския език

1. връткаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

връткаха е производна форма на връткам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. връткаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

връткаха е производна форма на връткам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).