връткал

Речник на българския език

1. връткал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връткал е производна форма на връткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. връткал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връткал е производна форма на връткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. връткал — мин. деят. св. прич. м. р.

връткал е производна форма на връткам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. връткал — мин. деят. несв. прич. м. р.

връткал е производна форма на връткам (мин. деят. несв. прич. м. р.).