врътваха

Речник на българския език

1. врътваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

врътваха е производна форма на врътвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. врътваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

врътваха е производна форма на врътвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).