врътвало

Речник на българския език

1. врътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

врътвало е производна форма на врътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. врътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

врътвало е производна форма на врътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. врътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

врътвало е производна форма на врътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. врътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

врътвало е производна форма на врътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).