врътвала

Речник на българския език

1. врътвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

врътвала е производна форма на врътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. врътвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

врътвала е производна форма на врътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. врътвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

врътвала е производна форма на врътвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. врътвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

врътвала е производна форма на врътвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).