врътва

Речник на българския език

1. врътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

врътва е производна форма на врътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. врътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

врътва е производна форма на врътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. врътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

врътва е производна форма на врътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).