врънкахте

Речник на българския език

1. врънкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

врънкахте е производна форма на врънкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. врънкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

врънкахте е производна форма на врънкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).