врънкали

Речник на българския език

1. врънкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

врънкали е производна форма на врънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. врънкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

врънкали е производна форма на врънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. врънкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

врънкали е производна форма на врънкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. врънкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

врънкали е производна форма на врънкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).