вродил

Речник на българския език

1. вродил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вродил е производна форма на вродя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вродил — мин. деят. св. прич. м. р.

вродил е производна форма на вродя (мин. деят. св. прич. м. р.).