вродели

Речник на българския език

1. вродели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вродели е производна форма на вродя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вродели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вродели е производна форма на вродя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).