вретеняло е

Речник на българския език

1. вретеняло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вретеняло е е производна форма на вретеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).