вретенявал е

Речник на българския език

1. вретенявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вретенявал е е производна форма на вретенявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вретенявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вретенявал е е производна форма на вретенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вретенявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вретенявал е е производна форма на вретенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).