вретенявал

Речник на българския език

1. вретенявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вретенявал е производна форма на вретенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вретенявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вретенявал е производна форма на вретенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вретенявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вретенявал е производна форма на вретенявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вретенявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вретенявал е производна форма на вретенявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).