вретенил е

Речник на българския език

1. вретенил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вретенил е е производна форма на вретеня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вретенил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вретенил е е производна форма на вретеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).