вретенило

Речник на българския език

1. вретенило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вретенило е производна форма на вретеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вретенило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вретенило е производна форма на вретеня (мин. деят. св. прич. ср. р.).