вретенили

Речник на българския език

1. вретенили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вретенили е производна форма на вретеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вретенили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вретенили е производна форма на вретеня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).