врете

Речник на българския език

1. врете — повелително наклонение, мн. ч.

врете е производна форма на вря (повелително наклонение, мн. ч.).

2. врете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

врете е производна форма на вра се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. врете — повелително наклонение, мн. ч.

врете е производна форма на вра се (повелително наклонение, мн. ч.).