вреснел

Речник на българския език

1. вреснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вреснел е производна форма на вресна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вреснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вреснел е производна форма на вресна (мин. деят. несв. прич. м. р.).