врелите

Речник на българския език

1. врелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

врелите е производна форма на вря (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. врелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

врелите е производна форма на вра се (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).