врастяло

Речник на българския език

1. врастяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

врастяло е производна форма на враста (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. врастяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

врастяло е производна форма на враста (мин. деят. несв. прич. ср. р.).