враждувал е

Речник на българския език

1. враждувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

враждувал е е производна форма на враждувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. враждувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

враждувал е е производна форма на враждувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. враждувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

враждувал е е производна форма на враждувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).