впъхвало

Речник на българския език

1. впъхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

впъхвало е производна форма на впъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. впъхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

впъхвало е производна форма на впъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. впъхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

впъхвало е производна форма на впъхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. впъхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

впъхвало е производна форма на впъхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).