впъхвала

Речник на българския език

1. впъхвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

впъхвала е производна форма на впъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. впъхвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

впъхвала е производна форма на впъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. впъхвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

впъхвала е производна форма на впъхвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. впъхвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

впъхвала е производна форма на впъхвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).