впрягал

Речник на българския език

1. впрягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впрягал е производна форма на впрягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. впрягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впрягал е производна форма на впрягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. впрягал — мин. деят. св. прич. м. р.

впрягал е производна форма на впрягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. впрягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

впрягал е производна форма на впрягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).