впримчил си

Речник на българския език

1. впримчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

впримчил си е производна форма на впримча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. впримчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

впримчил си е производна форма на впримча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).