впримчил е

Речник на българския език

1. впримчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впримчил е е производна форма на впримча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. впримчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впримчил е е производна форма на впримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).