впримчило си

Речник на българския език

1. впримчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

впримчило си е производна форма на впримча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. впримчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

впримчило си е производна форма на впримча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).