впримчил

Речник на българския език

1. впримчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впримчил е производна форма на впримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. впримчил — мин. деят. св. прич. м. р.

впримчил е производна форма на впримча (мин. деят. св. прич. м. р.).