впримчело

Речник на българския език

1. впримчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

впримчело е производна форма на впримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. впримчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

впримчело е производна форма на впримча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).