впримчели

Речник на българския език

1. впримчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

впримчели е производна форма на впримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. впримчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

впримчели е производна форма на впримча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).