впримчел

Речник на българския език

1. впримчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впримчел е производна форма на впримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. впримчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

впримчел е производна форма на впримча (мин. деят. несв. прич. м. р.).