впримчвала

Речник на българския език

1. впримчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

впримчвала е производна форма на впримчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. впримчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

впримчвала е производна форма на впримчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. впримчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

впримчвала е производна форма на впримчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. впримчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

впримчвала е производна форма на впримчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).